БЕЛОГРАДЧИК И МАГИЯТА НА СЕВЕРОЗАПАДА
Път, кола и мирис на тамян…
Реших да ви разкажа за едно приключение в условията на социална дистанция и нулеви емисии. Всичко започва с една златна есен, изпълнена с аромат на вино и вкусни постни манджи.
Северозападна България е един много интересен регион, изпълнен с мистични легенди и спиращи дъха природни феномени. Лесно е да се изгубиш сред аромата на тамян и приказният свят на манастирите. Пещерите скрили историята на човечеството пленяват с магията си…
Трудно може да останете недокоснати от Северозапада без значение къде точно сте решили да отидете.
Аз избрах Белоградчик за своя дестинация, а Peugeot е-208 за мой верен кон. Много неща могат да се кажат за колата, но усещането е нещо много лично и ще оставя на вас да си го създадете сами.
С наш електромобил това е лесно – Peugeot-208.
Проходът Петрохан осигурява първокласни гледки, а релефът му го прави изключително подходящ за пътуване с електромобил.
Истината за това чудо на автомобилостроенето е, че то се чувства най-добре по второстепенните пътища.
Спокойното каране осигурява дълъг пробег с нулеви емисии в комбинация с удоволствието да шофирате тази перла на френския дизайн. Истински празник за сетивата на шофьора – колата притежава окачване достойно за спортен автомобил, което ѝ осигурява изключителна стабилност в завоите. Мощността на електромотора ще накара сърцето ви да бие, но не се увличайте!
…О Боже пътят! Есента е любимият ми сезон.
Сетивата едва успяват да уловят всички цветове и аромати. Природата ни създава уют и ни подканва към уединение – много актуално напоследък. Но тук то е някак естествено, социалната дистанция е много лесна и приятна.
Маршрутът ми беше ясен, но пътуването не беше самоцел. Чудех се какво може да видя по пътя, къде да хапна вкусно или да си купя сувенир. При 3ч. 25м. шофиране за 189км пробег ми оставаше достатъчно време от деня.
Избрах да посетя три манастира, които ми бяха по пътя – Клисурския, Лопушанския и Чипровския. Много пъти съм била там и всеки път е било различно.
Спокойствието и ароматът на тамян галят душата, а легендите – тях никога не ми омръзва да ги търся…
ОБЯДЪТ И МАЛИНОВОТО ВИНО
Клисурски манастир
Понеже колата не изпуска газове, още с паркирането ще усетите аромата на дървени въглища и боб.Дали преди или след като обиколите комплекса, да хапнете тук винаги е добра идея. Вече сте изминали по-голямата част от пътя и можете да забавите ритъма.
Още с влизането ще усетите енергията на това място. Чист и добре поддържан Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ е действащ и включва две църкви, жилищни и стопански сгради и собствена ферма.
Предлага настаняване, ако желаете да отседнете, а туристическите маршрути към вр. Тодорини кукли и вр. Ком са чудесна възможност за планинарите, а може просто да седнете в двора и да вдишате въздуха – чист, планински, изпълнен както с надежди за бъдещето, така и с легенди за миналото.
Историята разказва за саможертвата на шестима монаси, които през 17в се заселили тук с намерението да възстановят манастира след Османското нашествие. Доброто им дело съвпаднало с Чипровското въстание през 1688г.
След поражението бунтовниците се укрили в манастира, но турската армия разбрала къде са и тръгнала по петите им. Все пак успели да избягат в гората, но монасите останали и понесли цялата жестокост на заптиетата. Въпреки мъченията, те не предали бунтовниците и били избити и изгорени в близост до манастира за назидание на другите. На това място бликнал извор, който и до днес е известен с благотворното си влияние върху хора, нуждаещи се от физическо или духовно изцеление.
На излизане от манастира не пропускайте магазина за сувенири и прословутото малиновото вино – вкусът му дълго се помни.
НОЩ В МАНАСТИРА И ВИНО ОТ ИЗБАТА
Лопушански манастир
Следващата ни спирка ни отбива от пътя, за да посетим село Георги Дамяново и Лопушанския манастир.
Той е интересен със своята архитектурна история. На негово място някога е имало друг, построен още през Второто българско царство. Бил е опожаряван и възстановяван многократно по време на турската инвазия, но след краха на Чипровското въстание остава в руини за дълго време.
През 1853 г., с волята на няколко духовника от съседния Чипровски манастир и помощта на местните жители, била изградена днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма.
Автор на този проект бил Майстор Лило – един от най-прочутите възрожденски строители. Манастирът не останал безучастен към борбите за освобождение на България и по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други.
Манастирът бил любимо място на писателя Иван Вазов.
Може би вдъхновен точно от тези герои по време на пребиваването си тук той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”. Днес и вие можете да отседнете в него, а източниците на вдъхновение са много.
Понастоящем Лопушански манастир е действащ мъжки манастир, но предлага и възможност да отседнете. Гостите на манастира могат да присъстват на сутрешните и вечерните служби, извършват се Светите Тайнства – Кръщение, Изповед, Причастие.
Винарна Лопушна
В близост до манастира се намира Винарна Лопушна – наследник на Винарската изба в село Георги Дамяново, построена през 1936 г. Впечатляващ е изграденият тунел в съществуващата скала на територията на избата, в който се съхранява около 100 хил. л. вино, с цел стареене и отлежаване. За ореховия аперитив ще кажа само, че е в състояние да ви накара да изпитате любов…
Ах този ликьор!
Можете да посетите фирменият магазин до винарната. Селекцията от вина и напитки е чудесен подарък за домашния ви бар. Ако решите, можете да се възползвате от винените им турове.
Комбинирайте посещението си във винарната с нощ в манастира!
СЛАВАТА НА ЧИПРОВЦИ
Чипровски манастир
До Чипровския манастир се стига по отбивка на пътя между селата Белимел и Железна. Това е едно място, свързано с българската история и предизвикващо силно въздействие.
Манастирът е бил построен от католически монаси още през 10в. и за периода на своето съществуване е разрушаван и възстановяван многократно. Свързан е с една много интересна легенда. Според нея, след неуспеха на въстанието на Константин и Фружин синът на цар Иван Срацимир намира убежище в Чипровския манастир, където прекарва последните години от живота си. През това време останалите монаси му носят вода от близък извор, който днес е наречен Царев кладенец.
Изследвайки историята на манастира, няма как да не споменем и за неговата ключова роля в Чипровското въстание от 1688 г.
Манастирът става опорен пункт на бунтовниците. Уви, сполетяла го съдбата на много други манастири в района, които подкрепили това начинание. Този път последиците били особено тежки – унищожена била богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастирът запустял.
В началото на 18 в. е възстановен от православни монаси, завърнали се от чужбина. Не след дълго получават дар от руския император Павел I, който има важна роля в изграждането и укрепването на българската православна църква, както и в българо-руските отношения по това време. Това било едно престолно евангелие със сребърен обков, представляващо изключително произведение на изкуството, което е запазено до днес и се съхранява в Националния исторически музей.
Наситената история на манастира не свършва тук.
Друг интересен факт е, че скоро след това дарение манастирът за пореден път е нападнат – този път от берковския бей Юсуф. Той подозирал, че в манастира се укриват бунтовници, но не успял да ги открие там. Това отприщило нова вълна от жестокост и светата обител била ограбена и опожарена, а монасите подложени на мъчения. Новото в случая било, че местните се оплакали на османския владетел султан Махмуд II, прочут с толерантното си отношение към християните в империята. Той накарал берковския бей да възстанови щетите, които е нанесъл на манастира в пълен размер.
Историята на манастира е много богата, изпълнена с вяра и опръскана с кръвта на много българи. Стотиците набези не са успели да пречупят волята на поколения монаси, помогнали това магическо място да просъществува.
И така, леко уморена и въодушевена от видяното, усетих, че е време да се отправя към приказното място, на което си бях избрала да отседна, а именно Комплекс Глинените къщи в с. Извос.
ЗА ГЛИНАТА И ХОРАТА
Комплекс Глинените къщи
Това е едно много специално за мен място с ненадминат уют, особено ако имате добра компания. Разбира се, районът предлага и други къщи за гости и лесно можете да изберете своя тип настаняване. Но тук е моят рай. След такъв ден, да легнеш да спиш в къща от глина и камък е изключително изживяване.
Беше време за вечеря и трябваше да занеса овес на моя кон, който придаде на магическото ми пътуване един технологичен привкус. Моите домакини бяха така любезни да ми позволят да включа колата в обикновен контакт 220V за през нощта. Това изключително удобство дава възможност свободно да избереш мястото, на което да отседнеш без да взимаш предвид фактора зареждане. За 12 часа колата може да възстанови до 60% от батерията си, но за мен в случая това не беше проблем.
Така завърши първият ден от моето електрическо пътуване из северозапада. Нямах търпение да презаредя и аз и да продължа към следващото си приключение. Очакваха ме още киловати, но под друга форма, а какви – ще разберете във втората част на този пътепис.
To be continued…
