БЕЛОГРАДЧИК И ГРОЗДЕТО

Магията на виното…

Какво по-добро средство да налееш топли спомени в душата от хубавото вино? Може и да има, но аз не го знам!

Събудих се с идеята за винените изби около нас. Днес беше последният ми ден и исках да отнеса нещо със себе си, което да ми напомня за този уют като се прибера.

ДА ДЕГУСТИРАШ СЪС СТИЛ!

Пещера “МАГУРАТА”

За притегателната сила на пещерата може много да се говори и тя е осезаема за всеки. Ако нямате проблем с тесните пространства, задължително трябва я посетите. Има много зали, някои от тях доста внушителни, свързани чрез галерии и пещерни тунели. Може да видите много сталактити, сталагмити и сталактони, а в една от залите има малко езеро. Скалните рисунки са истински впечатляващи, а представете си да ги комбинирате с дегустация на вино. В съседство е едноименната изба „Магура“, която организира винени дегустации в една от залите. Там температурата през цялата година е 12С. Идеални условия да ви се усладят напитките, но това е удоволствие за пасажери. За шофьора остава утехата от приключението и възможността да се сдобие с букет от бутилки по негов избор. Аз лично направих точно това !

Чудесен завършек на пещерното ви приключение е изходът на пещерата. Той ви отвежда до Рабишкото езеро – още един природен феномен. Смята се, че е образувано  при разместване на земни пластове. Дъното е водонепропускливо, езерото е безотточно и почти няма водосборен басейн. Много странно, нали? Някак езерото си е самодостатъчно. Успяло е да се съхрани, а водата му е сладка и бистра.

 

Защо Homo erectus е избрал този район можем само да предположим, но съм сигурна, че ако отидете там сами ще усетите магията на това място.

Какво го прави толкова магнетично?

Ако пещерата има такова въздействие върху нас, модерните хора със сложното ни ежедневие и електрическите ни коли, представете си колко е билa впечатляващa тя за първобитния човек. Дали той е виждал знаци, за които претовареното ни съзнание остава сляпо? Какво ще остане от нас след милион години? Сигурно ще са найлонови торбички, пластмаса и фасове. Баща ми се шегува, че ако някой ден извънземните ни разровят, ще видят плевенската панорама и ще решат че сме умрели от пиене, защото прилича на огромна бъчва. Хубаво е да знаем какви прашинки сме в пясъчния часовник на времето.

Пещера “Венеца”

В близост се намира една особено красива пещера на име „Венеца“. Вътрешността ѝ е покрита с цветни кристали и отлагания, чиито вид се обяснява с липсата на кислород за много, ама наистина много дълъг период от време.

Ако нямате страх от тесни пространства, задължително трябва да я посетите и да научите повече за нея от местните екскурзоводи. И въпреки че е много вълнуващо да слезеш под земята преди милиони години, това което ме привличаше беше едно друго много интересно и противоречиво място, което исках да посетя преди да се върна към екстрите на модерния свят.

Пещерата е облицована с полускъпоценни камъни и е страхотно осветена.

ЗА ТАЙНИТЕ НА БОГОМИЛИТЕ

Храмът „Свети Георги Руян“ от XIV век

 

В село Орешец на 15 км от Белоградчик се е сгушил храмът „Свети Георги Руян“. Построен е през XIV век, а стенописите му са правени четири века по-късно от майстори от Дебърската школа.

Това което ги прави толкова интригуващи е фактът, че чрез уж православна символика е разказана твърде нетипична история за създателите и владетелите на света и за техните отношения с човека.

Познатите образи и реквизити, но в нов сценарии. Толкова е интересно да слушаш различните тълкования на привидно стандартните църковни изображения. Сякаш си дете и слушаш приказки по телефона. Истории долитащи от близко и далеч, в които доброто и злото се борят за надмощие над човека.

Вплетени са представи за отвъдното, идващи от митологията на Древен Египет, Богомилството и дори немалко сведения за календара, устройството на света и същността на Твореца.

Още с влизането ще усетите енергията. Има стотици малки символи, който обсипват малката църква. Всеки елемент е така магически, че е лесно да повярваш на легендите.

Аз имах удоволствието Кирил Кирилов от TouristGuideForBelogradchik да бъде мой гид и разказвач на приказки при всяко мое посещение и е неразделна част от усещането ми за този регион. Неговите познания и способността му да ви ги представи са ненадминати.

Историята е нищо без хората, които я разказват!

ОБЯД И КИЛОВАТИ

Белоградчик

Беше време за разточителен обяд, така че не мога да пропусна това любимо място за хапване в Белоградчик.

Ако не сте идвали – елате „При Иван“ !

Харесвах този ресторант и преди да подкарам електромобил, но сега радостта е двойна. Когато бизнесът има отношение към иновациите, резултатът винаги e добър. Да има зарядна станция е изключително удобство, а „При Иван“ има АС тип 2.

Колата ви може да се зареди до 25% от предястието до десерта.

Освен че са издигнали в култ месните гозби, домакините са се погрижили и постните манджи да са на пиедестал. Истински джаз фестивал за храносмилателната система, а на всичкото отгоре има и сено за моя кон! Не бързах за никъде, седнах вътре до камината и се насладих на хубавата храна.
След този пир беше време да се раздвижа.

Имах уговорка в Adventures in Belogradchik да пробвам някое от приключенията им. И ето ти изненада…

КАРДИО НА ТОК  с http://www.visitbulgariaon.com/

ALTERNATIVE TOURISM IN BULGARIA

https://www.facebook.com/alternativetourismbulgaria

Това за мен беше истинска находка. Не на милион години, но отнесено към сегашната ни действителност си беше истински пробив. Тези момичета и момчета са наистина супер и правят страхотни неща. Знаете ли, че можете да се издигнете с балон над Белоградчишките скали или да отидете на пътешествие с драконова лодка по р. Дунав? Е може би лодката ще я оставим за напролет, но балоните летят целогодишно. А дa не говорим за вело туровете им… Представете си 5 дни караш колело и обикаляш местните винарски изби да дегустираш вино. Има конна езда, джип сафари, пешеходни турове и какво ли още не. Някога пробвали ли сте да стреляте с автентичен пистолет и пушка?

Трябва да опитате поне едно от приключенията им. Тези хора знаят какво правят!

Поради силния вятър в този ден нямаше как да полетя, но реших да пробвам нещо ново, а именно електрическо колело. Темата за тока, очевидно актуална, му придаде особена екзотика.

Дори не си представях това което ме очаквашe … e, представях си, но нямаше нищо общо с действителността.

Pure joy…

Представете си цялото удоволствие от карането на колело сред природата, без частта в която си изплюваш дроба и бедрата ти се запалват. Невероятно е!

Избрах си маршрут около Белоградчишките скали и дъхът ми беше секнат не от натоварването, а от изумителните гледки, които периодично се откриваха пред мен.

Ту се гмуркахме в гористи местности, ту се озовавахме на някоя скала. Пейзажът е толкова нетипичен, че очните ми ябълки щяха да се пръснат в опит да видят всичко, което ме заобикаляше. За това занимание ви препоръчвам да си отделите един ден. За мен това е най-добрият начин да усетите природата в района. Има няколко маршрута около града, всеки от които ви води до някоя изба или природен феномен. Водачите са опитни, а маршрутите проверени и съобразени с възможностите ви.

Изумително място е Белоградчик, а алтернативният туризъм му придава нов модерен прочит.

Тези скали са били притегателна сила за различни народи и култури през вековете. Редица религии са търсели връзка със своите богове, оставяйки следи от тайнствените си ритуали издялани в камъните. Пещерите са изпълнени с противоречиви стенописи, които предизвикват дискусии в научните среди и до днес. Каквато и да е магията на това място, тя е осезаема за всеки. Тя продължава да вдъхновява хората в района да правят вино, да разказват истории и да намират начин да споделят това райско място със света.

Препоръчваме ви не само да посетите Белоградчик, а да идвате редовно.

Моите партньори и приятели от http://www.visitbulgariaon.com/организират цялата логистика и активностите по целия маршрут и ти получаваш електронен гид с локации и часове, в които да бъдеш. Едно иновативно и интересно преживяване като никое друго в България.

След тази прекрасна електрическа разходка беше време да си ходя. Нямах търпение да се върна към уюта на глинените къщи и да се насладя на поредния постен шедьовър на моите домакини.

To be continued…